Ст. Ст. Гидиков

Хищници и жертви

Когато наблюдаваме хората, една част от тях се открояват ярко като хищници, друга част се очертават също тъй ярко като жертви, а голямата маса хора са нещо средно между двете категории и у тях не изпъква силно проявена черта нито на хищник, нито на жертва, макар едни да клонят повече към едната категория, други – към другата.

Човекът хищник не се хвърля с кървави нокти и зъби върху своята човешка плячка, той не разкъсва тела, не лочи кръв, но има същата голяма стръв за чуждото благо, като хищното животно за чуждата плът. Хищният човек е коравосърдечен, егоист, лаком, алчен за богатство и наслаждения, безскрупулен и свиреп. Той няма никакво съжаление към жертвата. Природата му не се изменя от това, че вънкашно се е лустросал с известна доза фалшива култура, че е възприел някаква изтънченост в маниерите и похватите си, че дори има изглед на изнежен и деликатен.

Човекът хищник е също като животното хищник- голям ленивец, неспособен за урегулирана работа и равномерно напрежение, усилие. Той има у себе си голяма съсредоточена енергия, но която не се изхарчва редовно и постепенно в една устойчива работоспособност, а се проявява на скокове и в брутални подеми под стимула само на алчността, сладострастието, раздразнението или друга груба страст. Изобщо тия хора са с добро здраве, набити, мускулести, с много добър апетит, лакоми в яденето, с енергичен и тъмен поглед, с някаква си дебнеща и слухтяща скритост. Нещо тъмно, подозрително и опасно лъха от тях. Едни са по-ехидни и прикрити, по-лукави и дори вънкашно имат изгледа на добряци; а други едва умеят да потулят мъчно обузданата си стръв и нетърпеливост. У простаците хищничеството отпечатва нещо силно животинско във физиономията и плътта. У рафинираните високата интелигентност и съвладяна обиграност понякога много хитро и дълбоко потулят хищническата природа и й придават дори симпатична и привлекателна маска. Когато, обаче, се прeплете някоя дълбока органическа болест или лоша привичка (туберкулоза, сифилис, алкоолизъм, нервни разстройства), хищникът може да се превърне в болезнен садист.

Каквито и разнообразни форми да взема хищничеството у човека, главната негова черта си остава все тая голяма жажда у него да живее нашироко и да се наслаждава на чужда сметка, на чужд гръб, именно защото не може да се приспособи на дисциплиниран труд, да се примири със скромните придобивки на една редовна работа. Тази несъразмерност в апетита на плътта и чувствеността при липсата на дисциплинирана волева проява за да регулира жизнените и социални потребности; извънмерната алчност за обсебване и егоистично използуване благата на живота при невъзможността да прави редовни и търпеливи напрягания, да жертвува от усилията и спокойствието си планомерно, ако не за хорското добро, то поне за своето собствено обзавеждане, заставя ленивеца хищник да търси жертви, които да използува по лесен начин, но почти всякога коравосърдечно и безсъвестно, без да държи сметка за нуждите или правата на жертвата – човек. В домогванията да удовлетвори своята алчност той е неотстъпчив, натраплив, брутален, упорит, скъперник на своето.

Тъкмо противното представлява човекът жертва. Пригоденият да бъде жертва на хищническите инстинкти на своите подобни е човек мек, отстъпчив, безволен, пожертвувателен, страхлив, хатърджия, примирителен. Той осъзнава, че е жертва, че го използуват, експлоатират, стесняват свободата му, потискат волята му, подчиняват го и го измъчват; но той няма борчески дух, за да се опълчи против своя потисник, да се застъпи за правата си, да защитава благата си, да се бори против натрапника. Хиляди пъти предпочита да бъде оскубан и изигран, отколкото да влезе в съпротива, да нагруби, да отчужди някого, да внесе студенина в меката и топла атмосфера около себе си, да създаде гръмотевици и тревога в уютното и спокойно съществуване. По-доволен е да се свие в черупката си, да ограничи нуждите си, да намали облагите си, да отсъпи от правата си, отколкото да си трови душата в разпри и борби, за които се чувствува неподготвен и против които има органическо отвращение. Именно органическо! Жертвата е човек без силни страсти, без големи апетити, вял, редовен, тих, обикновено слаб и телесно. Не е лаком, не е честолюбив, няма в нищо алчност, не влага в своите постъпки и желания някаква стръв, няма неотстъпчивост и непреклонност в своите искания, нито оная неутолима жажда, когато човешката душа счита, че е готова за всички насилия и крайности, ако не бъде удовлетворена. Човекът жертва е умерен, скромен, работлив и готов да жертвува и спокойствие, и труд, и материални средства, за да угоди на други хора, като се задоволи с малко за себе си. Ако в едно остане неудовлетворен, лесно се примирява и потърсва друг изход. Тази гъвкавост в душата, тази възможност да се примирява лесно с несретите и несполуките, да понася обидите и униженията, да издържа неприятностите и противодействията, да търпи лишенията, му позволява да не чувствува силно тежестта на живота, да лъкатуши между подмолите и опасностите с известна лекота и радост в душата и, макар жертва, да се чувствува по-щастлив от хищника, който го измъчва. Човекът жертва е органически непригоден да насили ида се бори, а човекът хищник има органическа невъзможност да се справи с труднастите на живота без насилие и бруталност. Целият изглед на първия говори за гъвкавост, еволюция, приспособимост, мекота и лекота, самите вегетативни процеси в тялото сякаш стават някак си тихо и леко, организмът лесно издържа промените и лишенията, слабоватото тяло не е нападано от остри и опасни болести, по-бавно, но по-издръжливо се съвзема от сътресенията. А у хищника всичко диша рязкост и неподатливост, невъзможност не само за душата, но и за тялото, да се свикне на друг ред, да отстъпи от усвоените привички, да измени режима си. Организмът е силно издържлив и буйно реагира на болестните атаки, но и бързо се сгромолясва под ударите на остри болести или на душевни сътресения. Хищникът е особено податлив на удари в главата и в сърцето, на силни възпаления и приливи, на ревматични атаки, подагра, албуминурия, камъни и пр.

Не трябва да смесваме хищника с господаря, с властническата личност, или с човека от привилегированите класи; нито пък жертвата с роба, или с човека от подчинените и принизени класи и среди в обществото. Между хищника и господаря има нещо общо, но не и пълна тъждественост; същото е и между жертвата и роба, социално подвластния. Хищникът има властнически инстинкти и държи да налага своята власт и господарство, но от момент на момент, през време на изнудването и използуването, защото той няма дисциплина на волята и постоянство в дейността и похватите, които позволяват напрегнато, методично усилие, за да се утвърди едно трайно господарско отношение. Господарят е дисциплиниран, обуздан, методичен хищник, който е придал на своето хищничество обективна необходимост, облякъл го е в социална мантия. Между господарите, между хората от социално привилегированите слоеве могат даже да се намерят множество личности, които съвсем са изгубили и външно и вътрешно хищническия облик и са меки, отстъпчиви, благородни, великодушни, приближават се повече към признаците на жертвата, отколкото към ония на хищника господар. Господарското им положение е наследствено или случайно и те често го губят поради голяма доброта и щедрост. Също така и между социално потиснатите не малка част индивиди съвсем нямат психологията на жертвата, а ръмжат, бунтуват се, борят се, са зли и отмъстителни и носят в душата си всички прояви на хищници, но нямат простор да ги развихрят свободно, защото са потиснати под бремето на социалния механизъм. Малко да се разклати обществената организация, да настъпи социална анархия, - да видиш тия вчерашни роби и жертви как ще изпъплят на повърхността с кървави погледи и хищни челюсти!

Властническата натура също така не всякога е хищник, както и не всеки подчинен е жертва. Има властничество, което не се вдъхновява от жаждата за използуване егоистично на другите хора, а произтича от духовно надмощие и висота, или от обществен дълг, или от фанатично служене на някоя обща идея, или от каква да е внушена или самовнушена амбиция, грандомания, илюзия, които, обаче, нямат нищо хищническо в тесен смисъл на думата, а налагат големи материални и морални тежести на властника. Както има и подчинение не от безволие, мекушавост, липса на борчески темперамент, страх, а от съзнат дълг, от обществена солидарност, от духовна издигнатост и доброволно поет кръст.

При всичко, че мъжът би могъл да изпъкне като олицетворение на хищник спрямо жената, която играе повече ролята на жертва, и тука не може да се проведе пълна линия на съвпадение или идентичност. Вярно е, че в големите контури на общественото развитие хищникът, господарят, властническата натура и мъжът вървят повечето пъти ръка за ръка; както от друга страна същата успоредност съществува и между жертвата, роба, подвластния и жената. Но еволюцията вниса толкова разклонения, омисания, странни комбинации и дори масови изключения и отклонения, че не е възможно да се правят пълни или достатъчно резки разграничения.

Качеството хищник и качеството жертва взимат най-разнообразни форми и еволюират с течение на времето. Не само отделни индивиди, но и цели човешки групи – съсловия, класи, народи, племена – могат да се класират донякъде като подхождащи повече към категорията хищник или към категорията жертва, но разбира се, в по-смекчена форма или в по-сложно очертание.

Преобладаващата наклонност се забелязва често у самите деца. Когато сядат на трапезата и сложат ястието, онова дете, което има по-силно проявен хищнически нагон, вперва в паницата стръвни и алчни очи и не може да задържи един нетърпелив жест, въпреки суровия поглед на майката, да грабне най-добрия къс месо, или най-хубавата ябълка, най-лакомото парче сладко. Напротив, детето, което е наклонно да бъде жертва, колкото и да е гладно, стои мирно и спокойно, дори сякаш не обръща внимание на сложеното му ястие, нито забелязва добрия къс, а чака търпеливо да му дойде редът, като се задоволява скромно с по-малък дял и с доволство изоставя на другарчетата си по-добрите късове. То не ламти, не се сърди, даже се радва да услужи на другите свои малки сътрапезници.

Хищникът в компания е мухчия (готован), гледа да се вреди най-много и да жертвува от себе си най-малко. Когато е принуден от благоприличие да даде нещо от своя страна, цени го много високо, постоянно го изтъква и натрапва в очите на околните, за да се види и запомни, афишира го подчертано и гледа по-всякакъв начин да вземе толума за маслинката. Наопаки, жертвата може да е дала десеторно повече, но не смее да се похвали, не обича да го изтъкне, смята го за маловажно и често пъти наново е заставена да даде без да има воля и желание да протестира или да обясни несъответствието. Хищникът, в своето нахалство, счита, че целият свят му е някак длъжен; а жертвата, напротив, в своята свенливост, е постоянно под чувството, че не се е достатъчно издължила на света и трябва да прави още пожертвования. И двете тия различни отношения и поведения са инстинктивни, не почиват на никаква логика, не се подкрепят от факти и доводи, но постоянно така излиза, че хищникът се оттървава пред обществото не само с малко пожертвователност и много мух, но и минава понякога за голям благодетел и става центъра на внимание, възвеличение и материални блага; а жертвата, скромната и свита жертва, все дава от себе си и е широко използувана, без да добие за големите си пожертвувания поне малка признателност. Ще живее и умре в забвение, а може би и в мизерия.

Ако хвърлим поглед на чисто моралните отношения, ще забележим същата несъразмерност: за една малка обида хищникът изисква голямо морално удовлетворение и неговото накърнено честолюбие не знае граници, защото всичко свое той цени високо. А жертвата за много тежки оскърбления и унежения се задоволява понякога дори извинение да не му искат – само мир да бъде. Твърде често жертвата плаща материалните и морални разноски на някое хищническо предизвикателство, като че ли хищникът е пострадал и заслужава морално, па и материално обезщетение.

* * *

Човешката еволюция води към отстранение на тия две крайности: от една страна смекчава и облагородява хищническите наклонности, за да ги направи по-нататък невъзможни; а от друга страна засилва волята и упоритостта, борческия дух и твърдото отстояване у наклонните към жертвуване субекти.

Социалното развитие, все по-растящата защита на слабите икономически и обществено групи и индивиди, увеличаващото се правно съзнание и морално издигане, необходимостта от редовно и методично привиквани към труд на хората от почти всички класи и съсловия, - стесняват кръга на действие и почвата за виреене на хищника. Все повече взема надмощие уравновесеният работник и енергичен човек, който не желае да ограбва другите и да живее на техен гръб, но и не допуща него да грабят и използуват като жертва, - с една реч, човекът, който се стреми да намери справедливата основа на социалния живот. Справедливостта – това е първата височина, която човек има да извоюва. Да няма грабители и ограбени, хищници и жертви, стръв и мекушавост, престъпна воля и глупаво безволие. Едва по-нататък човекът ще се издигне по-високо, когато ще настъпи активна себепожертвувателност за другите, но не от безволие и страх, не от мекушавост и глупост, не от липса на борчески дух и съпротивителна енертия, а от жизнена свръхенергия, от изобилие на любов и преданост към своите подобни. Ако всички хора се издигнат на тая височина, когато любовта към другите стане двигател на живота, справедливостта става излишна, защото никой няма нужда да държи сметка за мярка и съответствие.

Е, добре, в еволюцията, която ни води към намаление на двете крайности – хищници и жертви – главна роля играе не толкова вънкашната социална организация и нейното въздействие върху индивидите (социалната организация е външен признак за вътрешното еволюиране на индивидите), колкото известна органическа (биологическа) еволюция на отделните социални клетки - физическите хора, като въплощение на дадена морална еволюция, придобита от многократно повтаряни житейски опитности.

Вънкашното обуздаване на хората, чрез санкциите и препятствията на социалната организация и полицейско-правовата държава, не е здрава гаранция за непроявяване на хищничество. Също така слаба е гаранцията и от цялата съвкупност на морално-възпитателното въздействие било в семейното огнище, било в училището, било в обществото. Вънкашното благоприличие и морално лустро едва прикрива грабителските инстинкти, насилническите наклонности. Един роден хищник, поставен да се развива в условия, които не благоприятствуват на неговото хищничество – благородни и морални родители, добро училищно възпитание, обществена среда, в която строго се ноблюдава за всяко отклонение от изискваното благоприличие и благонравие, една благоустроена правова държава, обществено положение, което не е благоприятно за поощрение на хищничеството и пр. – ще си остане, може би, през цял живот непроявен хищник, или слабо, прикрито проявен. Но пружината на хищничеството стои здраво заседнала в душата му и тя веднага ще се отплесне и прояви при най-малката благоприятна промяна на условията или пак ще се предаде унаследена в неговите поколения. Значи, нужно е не само да стои възпрепятствувана тая пружина, а да се разслаби, да се пречупи, да се сломи, да не съществува.

Това нещо, обаче, зависи не от чуждата житейска опитност, въплотена в моралните истини и проповеди, в народната мъдрост, в социалните институти и наредби, в обществените нрави и изисквания, а от собствените на всеки индивид преживявания, страдания, жизнена опитност. Резултатите от тия лични опити стават меродавни и трайни, когато след много изживявания и преповторения преминат от съзнателната в подсъзнателната област на душата, врежат се в дълбоките кътчета на подсъзнанието и почнат да направляват безсъзнателно делата и волята ни, да просмукват постъпките ни.

Туй преминаване от съзнателната област в подсъзнателната и постепенното задълбочаване в безсъзнателната и автоматична област на съществото е проникване на дадена психическа промяна в органическите, вегетативни и конструктивни отдели. Организмът функционално и пластически започва да проявява възприетата и вкоренена в душата наклонност. Най първо физиономията, а постепенно и цялото тяло започват да вземат съответен изглед на вкоренената психична промяна. Плътта е адекватен израз на душата. Само оная душевна промяна е трайна , която се е отразила в трайни телесни признаци.

Хищничеството като „стръвно“ проявление на ония апетити в съществото, които са близко преплетени с основни органически служби, не може да бъде премахнато лесно у индивиди, които чрез всички пори издишат тая стръв и са просмукани от неудовлетворени и изострени желания и апетити от низко еволюционно естество. Трябва тая стръв да отслабне, да се смекчи и изчерпи чрез непосредствени лични преживявания през доста дълъг и тежък период. Освен чрез моралните и физически страдания, пораждани от стълкновенията на хищника с околната среда, за намалението и отслабването на неговата стръв влияе твърде много самото удовлетворение и насищане на апетитите и желанията.

Но това зачеква други въпроси, разглеждането на които изисква широки рамки.

Публикувано в сп. „Българска мисъл“, год. XI, София, април, 1936 год. кн. 4, стр. 248-255.