Ст. Ст. Гидиков

Читалищен съюз в България

В салона на “Славянска беседа” тия дни се основа още един съюз - тоя на читалищата и културно-просветителните дружества в България. Те бяха закъснели сред общия кипеж за съюзяване. През 1910 год. се появиха по тоя въпрос няколко вестникарски статии, а в Сливен се конституира един комитет, който взе инициативата да направи необходимия сондаж, между читалищата и въз основа на получените отзиви, да осъществи идеята за читалищното съюзяване. Учредителният читалищен конгрес, станал на 12, 13 и 14 април т. г. в “Славянска беседа”, е резултат на тая инициатива.

Главният въпрос, около който се поведоха оживени спорове в конгреса, бе каква цел да се постави на съюза и читалищата. Изпъкваше едно мнение, с тенденцията на модерно и ново, щото читалищата, обединени в съюза, да напуснат досегашната си разнообразна и наложена от живота по- широка дейност, едновременно просветителна и културна, и да съсредоточат цялата си енергия, всичките си средства в добрата уредба на библиотеки, които да отговарят на нарасналата духовна нужда на интелигенцията. Г-н А. Страшимиров, както в печата, тъй и в конгреса, се помъчи да заклейми като отживяло едно развитие, което не само не е изиграло ролята си, но от тук нататък има да я играе в нашите селски читалища, па и в повечето градски. “Отживялото” е в същност “незаживяло”, защото му липсват материални средства, които ще му дадат необходимия импулс да развие всичката си енергия. Такава е действителността пред очите на всеки непревзет наблюдател, такава ни я представиха и читалищните делегати, които са в непосредствен контакт с нея. При такива условия не можеше здравият разум да не надвие над фразата и вярното схващане на читалищното положение у нас да не вземе връх в учредителния конгрес. Приетият устав на съюза са посочените цели и средства, свидетелствува за зрялата мисъл на делегатите.

Конгресът даде здрава основа на читалищния съюз. Но доизграждането на съюзното дело върху тая основа е напълно в ръцете на избрания управителен съвет. Стъпките, които, ще се направят в първата година ще бъдат от голяма важност за бъдещето развитие на съюза. Усилията на съвета трябва да бъдат насочени главно към издействуване от държавата една значителна помощ, по- голямата част от която да бъде разпределена от бъдещия конгрес между читалищата, а също и да подготви почвата за едно по-щедро субсидиране на читалищата от общините чрез законодателни положения. С тия две придобивки отведнъж ще се почувствува осезателно ползата и нуждата от съюза и те ще бъдат най-силната агитация, за да се присъединят към него и останалите читалища, за да се съживят заспалите и да се създадат нови.

Като е думата помощ от държавата, не можем да не изтъкнем тук голямата нехайност и необяснимо скъперничество от нейна страна спрямо културните и обществено-полезни институти в страната, създадени от частната инициатива. Харчат се десетки, стотици хиляди, даже милиони за безполезни или поне със съмнителна полза работи, а за читалища, безплатни трапезарии и др. п. едва се отделят от бюджета по 2000-3000 лева годишно. Това е все също като да не съществуваше никаква помощ. Държавата няма да се обремени чувствително, ако отделяше за такива институти по 50 или по 100 хиляди лева, а от подобна значителна помощ би се получил един тласък към живот и развитие, от резултатите на който държавата, вярваме, би останала твърде доволна, ако, разбира се, на чело на нея стоят хора способни да се радват от напредъка на полезните обществени институти.

Не по-малка грижа ще трябва да има управителния съвет на читалищния съюз в първата година и върху уреждането на съюзния орган- списанието “Читалището”, чрез което ще завърже онова редовно духовно общение между съюза и членовете му- необходимо за да регулира и засили тяхната дейност, както и да създаде тясна връзка между центъра и окръжността.

От умелото списване на органа, от неговата отзивчивост спрямо разнообразните нужди и роли на читалищата, ще зависи до голяма степен здравото привързване към съюза на отзовалите се около 160 читалища и дружества, както и привличането на останалите още 400-500.

За всеки скучай успехът на читалищния съюз може да се счита за осигурен. Не виждаме, причини, които могат да компрометират съюзяването. Напротив, всички условия правят съюзната кауза необходима и изгодна. Срещу един лек членски внос (5 % върху членските вноски) съюзното читалище или дружеството си обезпечава всички очевидни предимства на един съюз, включително и големия шанс да получи по- големи материални облаги от материалните жертви, които дава. Нека се надяваме, прочее, да видим след една година живота на съюза двойно и тройно повече нараснал и в идващия конгрес, определено да стане в гр. Сливен, пак през великденската ваканция, да присъстват най-малко сто и петдесет делегати.

Каквото и да се казва, читалищният съюз чрез своето нарастване, чрез оная мрежа от читалища, която би успял да създаде в страната, наистина ще стане един мощен фактор в културно-просветителното дело на българския народ. С централизирането на библиотечните доставки той ще принесе ценна услуга и на родната култура. Няма, освен да му пожелаем по-скоро и с успех да почне своята ръководна и творческа роля.

Публикувано в сп. “Българска мисъл”, г. XI, 1936, с. 545-546.