Годината 1880 е особено важна за българите, които по силата на Берлинския договор остават в Турция. Приет е новият закон за просветата, който значително разширява правата на народностите в Империята в управлнието на училищата. В Цариград се завръща духовният глава на българите Екзарх Йосиф I. От него се очаква разрешаването на маногобройни, един от друг по-сложни, въпроси за бъдещето на сънародниците. Негова е заслугата и за избора на Солун за средище на българското просвещение в Македония. През есента на 1880г. К.Шапкарев поставя "основний камен" на българските училища и пансиони в Солун, които прерастват в главни педагогически институции, книжовни фактори и огнище на обществените идеи и движения. Сим. Радев нарича солунските български гимназии "исторически", заедно с Априловската гиманазия в Габрово и Пловдивското възрожденско класно училище. Тази българска твърдина, според него от големите дела на Екзарх Йосиф- най-голямото, създадена в сърцето на гърцизма всяка година пръска "сражаващи се сили", които разнасят своя устрем по цялата страна. Б.Райнов, първият назначен директор на гимназиите успява да убеди Княз Александър I, че Солун е прозорец, който може да убеди целия свят, а чрез него диша цяла Македония; че в Солун се говори по-добър български, отколкото в "гагаузка Варна", например. Царевна Миладинова, основателка на Девическата гимназия, споделя в първите дни от пристигането си:" Солун е не по-малко във всяко отношение от Цариград, тука и не се усеща, че е в Турско. Само тогава ми иде на ума, когато видя фес. Свободата е голяма"(1). Подобни са и впечатленията на свободолюбци като Васил Кънчов и Константин Величков. Те споделят, живеят в един "с всички предимства на европейски град", свободно повече отлокото в България. Здравословният му климат, заливът "един от най-красивите градове в света", го правят предпочитано място за живот и творчество. "Солун- обичам го, защото там са блеснали две звезди на славянския свят- Кирил и Методий; обичам го защото е люлката на славянската писменост; обичам го, защото тук е отворена първата българска печатница, защото тук е излязъл и първият български буквар, печатан не в странство, а у дома, в българска типография; защото там първото българско училище е отворено от девойка; защото е - Солун прозорец на Егейско море, при това днес умствен и училищен център на българите във вилаетите."- това са истините, които "всякой българин" трябва да знае според Ат.Шопов през 1893г., а защо не и днес?(2)

Драган В.Манчов открива първата българска книгопечатница в Солун на 15 май 1873г. Управлява се от Алекси Димитров и Константин Евров, тя има особени заслуги за напредъка на училищното дело и българщината в града до Освободителната война. След 1878г. български книги, главно учебниците на Хр.Г.Данов и Д.В.Манчов, по разни пътища, най-често полулегални, достигат до Солун и тукашните български училища. Добре познати са "Бащин език", "Детский свят", популярни от преди Войната. По донесение на гърците, вилаетските власти "откриват" в илюстрациите на популярния учебник по география на К.Смирнов "бунтовнически подбуди" и едва не го изхвърлят от употреба в гимназията. С особена почит сред местното училищно общество се ползва "Българска христоматия" на Вазов- Величков, четена и препрочитана тайно. Първото посещение на малдия, но вече всепризнат стихотворец, Ив. Вазов, през пролетта на 1884г., прераства в първия истински литературен празник, демонстарция на растящото национално самочуствие на малобройното българско общество. Събитието "стряска" дори и валията Галеб паша, известен с благосклонното си отношение към българите.

В Солун момчетата и момичетата, идващи с многобройните си диалекти, се научават на литературен български, при това с привилегията да имат за учители поетите Гр. Пърличев и Тр. Китанчев, бъдещите основатели на Висшето училище Г.Попов и Д.Матов, та дори и К.Величков. Препядствията, които законите поставят пред печатането и разпространението на българската книга в Македония, масовото отваряне на училища във вътрешността й, нуждата от учебници и помагала за тях, поставят настойчиво въпроса за отваряне на български печатници и книжарници на територията на Османската империя. Изборът на Солун е логичен:1)тук са събрани интелектуалните сили на българите; 2)материалните възможности на колонията са значителни и непрекъснато растат;3)градът е кръстопътно място, създаден за естествена столица на западните вилаети.

На 1 септември 1883г.в Солун се отваря първата българска книжарница след 1878г. под фирмата "К.П. Самарджиев и Сие Солун и Прилеп". Тя наследява възрожденския клон на Д.В. Манчов. За целта двамата подписват специален договор. Известният пловдивски издател прави това след няколко неуспешни опита да възстанови дейността на заведението си в града. През 1880г. той изпраща известно количество свои книги чрез назначения за секретар на руския консул Д.Вучев. Две години по-късно използва магазина на местния търговец Ив.Велков, но след като "стоката" се разпродава само за дни нова пратка не последва. Ив.Снегаров споменава името на Ив.Стойчев като разпространител на изданията му.(3)При отварянето на магазина си Семерджиев получава от Пловдив няколко сандъка с "Бащин език"и други учебници, с които започва търговската си дейност. Историята до отварянето на книжарницата- от първоначалния замисъл за дружествена книгопродавница в родния му Прилеп до реализацията на намерението през есента на 1883г., Самарджиев подробно описва в автобиографията си.(4).Той с благодарност споменава първите си съдружници, от Прилеп, родолюбивия си съгражданин архим. Методи Кусевич, пловдивския си предшественик, както и солунския вилаетски управител на училищата Монтас бей. Като баща и приятел той го съветва да се откаже от Прилеп и да наеме помещение в Солун, където единствено може да се разчита на успех, защото градът е "скеле на цялата страна" и сборище на търговци от вътрешността. Вярна се оказва и прогнозата му, че когато училищата в Македония станат повече, ще се отворят книжарници и в другите места. Самарджиев получава материална подкрепа от известните банкери бр.Кондови, преселници от Прилеп и заможното семейство на съпругата си бр.Попеви- търговци-комисионери, преселени от Воден. В кариерата си Коне Самарджиев практически повтаря стъпките на своя учител в занаята. Започва с календарче "Св.св. Кирил и Методий", което има 14-годишна история и в най-добрите си години достига 8000-ден тираж. Постепенно адаптира продукцията си към изискванията на училищата, сближава се с изявени педагози, главно тези от солунските училища. Те съставят голяма част от ръководставата му. Още в първите месеци от съшествуването си, предприятието прави опит да отвори и печатница. Идеята, главно поради законови пречки, се осъществява през 1888г. Успешно обвързва търговията си с издатели и печатари в Княжеството.

Царевна Миладинова описва Самарджиев като буден човек с практичен ум, въздържан в обноските си, но по своему ученолюбив, приятел на "всички първи хора". Книжарницата му се превръща в място на обществени контакти, главно на хора от средите на т.н. екзархисти. Биографът В.Кънчов, учител и директор в Солун 1888/92г. разказва следната история. Група учители разговаряли в Самарджиевата книжарница, когато в магазина изведнъж влязъл някакъв българин, облечен с дълга антерия, богатичък на вид човек. Обяснил, че е чул българска реч, а на витрината прочел, че книжарницата е българска. Мъжът, който в последствие се оказал един от първенците на близкия Енидже Вардар, попитал :"Бугарски ли са овие книги?", като посочил рафтовете около себе си. Отговорили отвърдително и после успели да го убедят да съдейства там да отворят българско училище. Завели го в общината, където дали допълнителни указания. След по-малко от седмица, човекът се завърнал с нужните подписи и печати, а скоро отворили и училището. Верността на тази история потвърждава и Ат.Шопов. Тя му била разказана от същия българин, когато през 1893г. посещава Енидже Вардар.За съжаление името му не се споменава.(5)

През 1889г. голямата солунска учителска четворка Д.Матов- А.Тошев- В.Кънчов- Н.Начов започва списването на общопризнатата литературно-научна поредица "Книжици за прочит". При учителстването си в Солун 1890/91г. К.Величков заема важно място в списването й и внася особено разнообразие в съдържанието им. "Книжиците" се печатат и разпространяват от Коне Самарджиев. Излизат 16 броя между 1889 и 1892 г. В.Стоянов нарича в "Переодично списание" излизането им "хубаво, благородно и твърде полезно предприятие", явило се в един град важен за българските земи. Той намира нещо символично във факта, че изданието се появява 50 години след отпечатването на първата българска книга в града на Кирил и Методий. Списанието публикува етнографските проучвания и разкази на В.Кънчов, първите научни трудове на Д.Матов, един от най-близките приятели на издателя, разкази и стихове от на известни български творци- Ив.Вазов, П.Р.Славейков, Т.Влайков и др., както и преводи на световни писатели. Статиите по земеделие, лозарство и винарство са на естественика А.Тошев. Има и полезни съвети за домакинството, отглеждането и възпитаването на децата, за предпазване от болести. В "Деница" Ив.Вазов кометира:"Няма съмнение, че е повече от полезно и похвално да се издава едно периодическо списание в Солун, особено ако може да задоволи онази питающа нужда, която се чуства в Македония."Той обръща внимание, че книжката е полезна, защото на ред с художествените и научни текстове, предназначени за местната интелигенция, има достатъчно, при това написани на "лег слог" материали с полезна за масовия читател информация.(6)

Солунският книжар и книгоиздател обогатява българската книжнина от края на XIX век с няколко знакови издания като двутомната христоматия по световна литература на К.Величков, първия български превод на "Парижката Св. Богородица" на В.Юго, направен от учителя Д.х.Иванов, после изявил се и като издател и книжар. За него Д.х.Бръзицов превежда полезните и популярни "Детски комедии и драми". Заслуга на Самарджиев е и отпечатването на първите творби на на Любен Каравелов, които свободно да се разпространяват в Македония " – "Стана" и "Мамино детенце". Популярност добива и "Домашен лекар" на д-р Моллов. Издава серия учебници за различните класове.

Прецизен при избора на издаваните заглавия, солунският книжар умело използва възможностите за рекламирането им чрез пресата, започва да печата безплатен каталог, който разпростарнява по училища и общини. Той поддържа постоянно представителство в Цариград, разменя изданията си с книжари от София, Пловдив, Варна, Русе, Търново, Стара Загора и др. Захранва книжарниците в Турция, които се откриват през 90-те години. Самарджиев е сред основателита на първия български книжарски съюз, основан в 1897 г.

През есента на1888г.( а не 1890, както твърди Д.Мирчев) в Солун открива книжарницата си Никола Ив. Бояджиев. Той получава финансова подкрепа от братовчедите си в родния Велес. Започва с календарче, наречено "Вардар". Издателят-съставител се ангажира то да има "богато и разнообразно съдържание"и да е евтино. Същевременно предлага на разпростарнителите търговски отстъпки, по-големи от тези на К.Г.Самарджев. Календарчето му се продава в Пловдив от Д.В. Манчов, а съдружникът му изпраща от книгите си. През февруари 1889г. излиза второто издание на книжарницата- словено-български буквар на учителя Т.Василев. До средата на март излиза малко известният роман на В.Юго "Бюг Жаргал".Преводът е на току що завърналият се от Лозана солунски учител Андрей Тошев. Изданието остава единствена на български език до средата на ХХ век. Интересно е да прочетем в "беглите спомени" на преводача, че през 1888г. с В.Кънчов прекарали коледните празници във Велес в дома на приятеля си Бояджиев. Кога и къде е началото на познанството им не е известно. Остава като хипотезата, че идеята на издаването на романа на Юго се е родила през онази коледна вечер във Велес. Книжарницата на Н.Ив.Бояджиев се затваря 1892г., а собственикът й се връща към учителската дейност.

Традициоонно с календарче, наречено "Солун", захваща книжарската си кариера и роденият в Кукуш Иван х.Николов. Календарът му е сравнително малък по обем, евтин по цена и достъпен по съдържание. Специално място в него се отделя на бедственото положение на българкия учител във вилаетите. Книжарницата на х.Николов е открита на 11 септември 1893г. Месеци му отнемат формалностите по уреждане на документацията и подбора на място за търговски магазин. През цялото време бившият учител по математика и счетоводство е подлаган на натиск от хората на конкурента Самарджиев да се откаже от намерението си, но без успех. И той като предшествениците си намира за поддръжници първоначално Хр.Данов и Д.В.Манчов, които изпращат от учебниците си в големи количества. Ив.х.Николов е подготвен добре за новото поприще. Завършва Свищовското стопанско училищe, учи търговски науки в Линц и Виена. При това разчита на съдействието на своите бивши колеги и съмишленици "пръснати сега по цяла Македония като учители и директори".(8)В цариградските "Новини" и "Зорница" едновременно публикува следното съобщение: "Подписаний, бивш учител в Солунската мъжка гимназия, имам чест да известя почитаемата публика, че днес отварям в града Ялдзъхан, Френската махала, собствена фирмена книжарница, която ще продава:1)позволени от цензурата български книги; 2)ученически и канцеларски потреби на едро и дребно; 3)доставям по поръчка всички книги, както български, така и иностранни, разни учебни пособия за забавачниците, първоначалните и др. училища, църковни принадлежности, одежди, книги, посуди и др. Приемам да продавам гореказаните неща за чужда сметка с комисионна. Обещавам най-щателно пазение на интересите на кореспондентите си и най-добросъвестно, бързо и точно изпълнение на направените ми поръчки, които всякога ще бъдат препратени. Солун.11 септември 1893г" .В първото си публично известие х.Николов ясно формулира бъдещите си намерения и принципите, по които ще търси търговски връзки и сътрудничество. Първоначално Ив.х.Николов намира основните си партньори сред полвдивските издатели Хр.Г.Данов и главно Д.В.Манчов, но към края на века се обвързва главно с издателя Голов и печатаря Петър Глушков, негов ученик в Солунската гимназия, вече заможен печатар в София. Според новия закон за училищата в Турция в книжарницата му се продават всички учебници и книги, издадени в България и препоръчани от Екзархийската комисия. През 1896г. Ив.х.Николов отваря търговски клон в Скопие, управляван от бившият му ученик х.Георги х.Ангелов. Ив.х.Николов умира в София през февруари 1935г. на 82 години.

Автори и създатели на изданията на книжарницата са преди всичко известни и авторитетни сред педагогическото съсловие и учениците личности като директора на Девическата гимназия М.Пундев. Негови са буквари и читанки, методически ръководства по Закон божи и български език. Директорът на първоначалните училища на Солун А.Битарков написва за него буквари и читанки за отделенията. Учебници по математика съставя популярният сред местната младеж Бл.Димитров, както и учителят по турски език Андон Димитров, автор на учебници по официанлия за държавата турски език. От педагозите от България негови сътрудници са Т.Влайков, д-р Мл.Панчев и др. Като цяло издателската продукция на Ив.х.Николов е по-близо до типичните учебникарски издателства от епохата, отколкото конкурента му Самарджиев. По-широк и представителен е и кръгът на учителите-съставители. Ив.х.Николов продава учебници и помагала, внася ни от Виена от книжарницата на Хр.Г.Данов, но и прочутото "шикалово мастило", произведено от фабрика "Май" в Пловдив.

Книжарницата на Иван х.Николов, разположена в един от най-оживените квартали на космополитния Солун, се превръща в място за връзка с революционните дейци от провинцията. Докато т.н. екзархисти-еволюционисти се събират при Самарджиев. Революционната младеж се групира около Ив.х.Николов, който е един от основателите на ВМРО. Тя се създава на 31.10.1893г. в една от стаите на Солунската мъжка гимназия. Според Д.Мирчев с волята и непримиримия си характер х.Николов "силно влияе върху насоката на обществената дейност на българите в Македония". Ц.Миладинова го поставя сред "отците" на македонската революция, които "тук, в Солун, замисляха и организираха народния бунт против тиранията". Впечатлява я фактът, че книжарницата му посещават и момичета от местната девическа гимназия, които там масово прегръщат "школата на бунта". Миладинова уместно напомня, че властите съвсем не се интересуват кой е екзархист и кой революционер и без много да се замислят изпращат двамата книжари-конкуренти на заточение.(10)

През лятото на 1891г. Дамян Я.Галев, също възпитаник на Солунската гимназия "специализира" магазина си на централната градска улица срещу храма "Св.Атанас" и започва да продава училищни и канцеларски материали, както и каменни плочи по краснописание за малки деца, потреби по рисуване и чертане, "всякакви забавителни играчки" (праотците на днешните играчки за сглобяване),модели за рисуване и ръкоделие за по-големите. Снабдява се с глобуси с различна големина на български, френски и турски, продава мандолини и цигулки. Така пръв сред сънародниците си създава художествен магазин за всички, големи и малки, търсещи изява в полето на изкуствата.(11)

В края на 1891г. Михаил Максимович, управител на новооткритото българско отделение в печатницата на Ираклис, издава свое календарче и малки книги за деца. Предлага книгите си с невиждана дотогава отстъпка- над 40%. Детските книги с поучително наравственото си съдържание са предназначени за масовия читател, за деца и родители с органичени материални възможности, но най-вече се разчита на учителите и училищните настоятелства да ги купят като награда за проявили се ученици в края на учебанта година, да ги възпитават в добронамереност и книголюбие.

В края на XIX в. броят на занимаващите се с книжарство и печатарство солунски българи надминава десетина, издадени са над 100 заглавия. Нараства конкуренцията, но и търсенето на българските книги и училищните потребности. В същото време се отварят книжарници във вътрешността- във всички по-големи селища, където има класни български училища и гиманзии- Скопие, Битоля, Велес, Охрид, Струмица, Воден, Сяр и др. Те задоволяват основно нуждите си чрез големите солунски книжни търговци.(12)

Говорейки за българските книжарници, книжари и книги в Солун, не може да не възтановим спомена за Етхем Ефенди- цензор на българските печатни книги, учител в мъжката гимназия цели 26 години- от 1883 до 1903 непрекъснато. Тих, скромен и почтен човек, любимец на българчетата в гиманзията, Етхем Ефенди е един от главните виновници през Солун безпрепятствено да преминават книги недотам безопасни за властта.

Картината на българското книгоиздаване в Солун не би била пълна, ако не споменем щедростта на книжарите и издателите. Те стоят начело на всяко по-крупно благотворително и дарителска акция в града. Със своя лепта участват в изграждането и украсяването на храмовете "Св.Димитър" във Вардараската махала, "Св.Георги" в Пиргите и централния храм "Св.Св. Кирил и Методий", в подписката за българска болница в Цариград, включват се във "Благодателното братство", което издържа 15 бедни ученици и снабдява с учебници и помагала нуждаещите се училища в Македония. Редовно подаряват от книгите си на различни училища и бедни ученици.

1. Радев,С., Ранни спомени, С.,1969, с.137; Райнов, Б.,Преди половин век в Солун, С.,с.42; Миладинова, Ц., Епоха, земя и хора, С.,1985, с.249
2. Шопов,Ат., Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, 1983,с.182
3. Снегаров,Ив., Солун в българската духовна култура, С.,1937,с.170
4. Развитие II,кн. XI-XII, 1920, с.112-118; Стоилов, А.П., Български книжовници в Македония, 1918, 47-55
5. Миладинова,Ц.,Пос.съч,с. 113-114;Секулов,Б., Васил Кънчов, 1927,с.86; Шопов,Ат., пос.съч.,с.182
6. Переодическо списание, кн.28-30, 1889, с.1-72; Денница, I,кн. 9.,с.422
7. Сборник Солун,С.,1934,с.172; Тошев, А.,Бегли спомени, С.,1939, с.52
8. Илюстарция Илинден, VIII,кн. 3-4,1936; Възрожденски книжари,С.1980,с.255-260
9. Новини,VII,бр. 92,19.8.1894
10. Миладинова,Ц., пос.съч.,с.113;Сборник Солун,С.,1934,с.173
11. Новини,VIII,бр.49-52, 29.8.-19.9.1891
12. Новини,VII,бр.69,70, 26.5.-05.6.1892; бр.34-48, 21.1. и 29.8.1891