През Възраждането Сливен е един от най-развитите в икономическо отношение градове на страната и това естествено става основа за просперитета на културния и просветен живот тук. Цел на сливенската интелигенция през 50-те и 60-те години на XIX век е "умствено и нравствено развитие на гражданите, подпомагане обществото и българщината ... национално свестяване, човешко повдигане". Духовните върхове на църковната, училищна и книжовна деятелност в града се родеят с върховете на революционните му борби. Много точно е характеризирал тези процеси д-р Симеон Табаков в "Опит за история на град Сливен": "Тук политически и духовни фактори се преплитат и сливат. Оръжието става перо и перото оръжие. От тук и първите рожби на новата ни история – светлина и гръм, екзархия и свобода." Сливенският край през Възраждането е бил една духовно здрава и мощна среда, извикала на живот силни инстинкти и природни дарби, които съвсем закономерно поставят сливенци в първите редове на обществено-политическите дейци. В Юбилейния сборник на бълг. нар. ч-ще "Зора" – Сливен от 1910 г. четем: "На зората на ХIX в. ние виждаме сливенеца отличен елинист, в добрия смисъл на думата, и пламенен родолюбец, какъвто е д-р Селимински; сливенецът е в първите редове, да не кажем първи, който заговарва за "славянобългарско ученолюбиво дружество" и за систематична борба срещу елинизма, какъвто е Добровски, по произход жеравненец; сливенеца виждаме по-късно на парижките барикади, борец за правда и свобода, какъвто е Михаил Колони в 1848 г.; сливенец е най-първият почти български художник живописец – Добрович – чиито картини и до днес красят Атинския музей; сливенецът е основател на първа текстилна фабрика, какъвто е Добри Желязков в 1835-50 г.; сливенецът е хъш, комита, легендарен герой – каквито са П. Хитов, Хаджи Димитър и др."

Църквите, училищата и читалището са онези огнища на духовна пробуда, които са вдъхновили отрано у сливенци желание и ревност към четене, особено на българската книга. Особено благодатна почва за съхраняване и ползване на родната книжнина в града се създава около 1854-1855 г. със създаването на първата обществена библиотека в Сливен и последвалото основаване на читалище "Зора", официално легитимирано и признато през 1860 г. За гордост на града ни този факт е свързан с имената на хора, чиито фигури имат национални измерения в българската история и култура. Те са и първите учители–просветители в града : Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, Сава Доброплодни, д-р Г. Миркович, Н. Михайловски и други. В техните среди се заражда и реализира идеята за създаване на читалище, което в началото се наричало "библиотека". Основаването на обществена библиотека е първа стъпка и подготвителен етап за отварянето на читалище в града. Симеон Табаков в "Опит за история на град Сливен", Т.2, дава сведения за библиотеката такава, каквато е била в периода 1860-1975 г. Намирала се е в читалищната стая на централното училище, обзаведена с голяма кръгла маса, покрита със зелено сукно, в/у която били изложени вестници. По стените имало картини от Николай Павлович. В библиотеката бил разположен масивен шкаф от орехово дърво и с надпис, че книгите са дарение от хаджи Йордан /Иван/ Селимински. Потвърждение на това намираме в книгата на Михаил Арнаудов "Селимински – живот, дело, идеи 1799-1867" /изд. БАН,1938 г., с. 418/: "Колкото се отнася до частната библиотека на Селимински, нещо от нея той сам бил подарил на сливенските училища, а останалото, около 300 тома, било изпратено в 1873 г. от Браила в България, чрез услугите на К. Поповича. Библиотеката, съставена главно от философски и исторически съчинения, особено гръцките класици, ..., добре подвързани, била поставена в читалищната стая на централното училище в Сливен.". В помещението , служещо за библиотека имало още "...пет големи неподвижни шкафа. Първият шкаф съдържал земните и небесни глобуси.....Вторият шкаф съдържал по един екземпляр от всички български книги, издадени до 1875 г. Третият шкаф съдържал руски книги, подарени от разни благотворителни общества... и изпратени в Сливен през 1852-1856 г. чрез Захария Княжевски от Ст. Загора и Александър Екзарх от същия град. Четвъртият шкаф съдържал по два екземпляра от съчиненията на д-р П. Берон, повечето на френски език, с хубава подвезия. Петият шкаф съдържал многобройни старобългарски ръкописни книги, писани с кирилица на пергамент, повечето с духовно съдържание, като евангелия, требници и пр. Някои от тях били във висша степен художествено изработени, прошарени със светлоалени и позлатени букви и с изображения на светци. Под всеки от шкафовете имало по едно доста голямо чекмедже, в което се пазели пълни колекции от издадените дотогава български вестници и списания, а именно "Български книжници", "Любословие", "Мирозрение", "Цариградски вестник", "Дунавски леебед", "Братски труд", "Българска пчела". Оскъдни са сведенията за първите години на библиотеката, но най-вероятните радетели за нейното създаване и развитие са Д. Чинтулов, който учителства в Сливен през 1850-1857 г., а Сава Доброплодни – през 1859-1862 г. От дописка в "Цариградски вестник" от 22 март 1860 г. става ясно, че още с пристигането си в града през 1859 г. С. Доброплодни проверява, описва и основно преподрежда същствуващата вече библиотека. През 50-те години в Сливен учителства и д-р Георги Миркович, който е сред дарителите на книги. В "Зора" още се пази френското издание на докторската му дисертация от Университета в Монпелие, където завършва медицина. В библиотечната колекция се включват и много стари и нови книги и списания, подарени десет години преди това – през 1849г. – от богатия сливенски гражданин Мавруди х. Георгиев. Самите Чинтулов и Доброплодни, д-р Миркович явно предоставят свои лични книги за ползване в библиотеката, следи за което има запазени и до днес във фонда на "Зора" – книги с подписа на тези възрожденци, както и в протоколните книги на Читалище "Зора", които се съхраняват в Държавен архив – Сливен. Голяма е грижата и дълбоко осъзната е ролята на библиотеката за сливенската интелигенция и читалищното ръководство . Още в първия устав на Читалище "Зора" от 1872 г. Чл.1 гласи, че читалището има за цел "доставяние за прочитание на всичките издаваеми на българский язик вестници и периодически списания и неколко по- интересни за тукашната публика вестници на страннъй язици" както и "..да напечата некои класически книги съ свое иждивение". Чл. 18 фиксира точно задълженията на библиотекаря: " Библиотекарят е длъжен да пази добре въверените на негова грижа книги и да държи редовен каталог за всичките книги, които влизат и излизат от библиотеката, в противен случай е отговорен за всичко".

По-късно, през размирната 1876 г., част от библиотечната колекция е пренесена за по-голяма сигурност в класното девическо училище, а след това в къщата на Р. Миркович, но при запалването на Сливен от турците по време на оттеглянето им в края на декември 1877 г. сградата изгаря, много от книгите са унищожени. Спасена е една част, която е пренесена в църквата "Св. Димитър". Чак след Освобождението, когато и читалището започва да развива по-активна дейност, книгите се събират на едно място, библиотечната колекция става все по-богата чрез нови дарения от граждани и чрез закупуване на книги и абонамент на периодика с читалищни средства

От тогава до днес, когато честваме 150 години Библиотека "Зора", през нея са минали хиляди томове книги, вестници и списания, които са носили знание и духовна наслада на сливенското гражданство. Голяма част от това книжовно богатство в началото са дарения от граждани. Трябва да се отбележи невероятният ентусиазъм на сливенската интелигенция, която полага неимоверни усилия за обогатяване на библиотечната колекция при условие, че в началото липсва всякакво държавно или общинско финансиране за създаване на библиотека и читалище. Всичко се върши чрез спомоществователи и с доброволен труд. Много от имената на сливенските граждани, помагали за събирането на библиотечната колекция са останали неизвестни. Едно е ясно, обаче, че оцеляването на библиотеката през годините до голяма степен се дължи на сливенската интелигенция и нейната любов към най-старото духовно огнище на града ни. На това дължи библиотеката и своята ценна колекция от старопечатни издания. Пожари, наводнения, смяна на помещенията са причинили безвъзвратни загуби и все пак през последния век и половина са запазени около 700 тома от тях в сравнително добро състояние. Това са най-разностранни книги, родени от нуждите на времето и животворно необходими за българина от възрожденската епоха. Голяма част са преводни, най-често от гръцки език /богослужебни книги, учебници/; към Освобождението все повече се увеличават преводите от руски - предимно на учебници и исторически изследвания, а от френски, немски и английски – на художествена литература и учебници. По-рядко се срещат преводи от полски, унгарски и турски. Във връзка с тази разгърната преводаческа дейност са издавани много речници и разговорници, като забележителна дейност в това отношение развива Ив. Богоров. Особено място в запазената от онова време литература заема т. нар. "учебникарска книжнина". Това са първите български учебници – буквари, читанки, граматики, сметници и числителници, издавани през 50-те и 60-те години на XIX в. за нуждите на българското училище. Добре представени са и първи издания на книги от различни жанрове на оригиналната българска литература (драми, повести, исторически съчинения) от възрожденците Сава Доброплодни, Иван Богоров, Илия Блъсков, Г.С.Раковски, Васил Друмев, Момчилов и много други, издавани не само в български градове, но и в Цариград, Виена, Одеса, Букурещ, Браила, Нови сад и др.

Запазената периодика от Възраждането очертава мащабна картина на стопанския, обществено-политически и културен живот на народа ни в онези съдбовни години: от първото българско периодично издание - списание "Любословие", през "Смесна китка", "Българска дневница", "Гайда", "Народност, "Периодическо списание" и много други, та до излизалия в навечерието на Освобождението вестник "Сутрина". Читалище "Зора" е получавало по абонамент почти всички издавани до Освобождението периодични издания поради изключителния интерес към тях от страна на гражданството. М.Икономов пише: "Сливен със своето читалище в него време е стоял почти начело на градовете в Южна България: най-голям брой читатели на вестници или повременни списания е имало в Сливен (повече от 50 спомоществователи на вестници и 100 – на списания". Това е нещо необикновено за ония години и някои редакции са изказвали възхищението и учудването си от сливенци. По данни от енциклопедия "Българска книга" през 1856 г. в библиотеката има около 2000 тома, получават се и около 30 вестници на 8 езика. На всички родолюбиви и всеотдайни първостроители на читалищното и библиотечното дело в Сливен ние посвещаваме в тази юбилейна за нас година издадените от Библиотека "Зора" два библиографски указателя, а именно: "Българска възрожденска книжнина в библиотеките на град Сливен" със съставител Августина Савова и "Сливенски периодичен печат 1871-1944" със съставител Мариета Главчовска.

Първият представлява своден каталог на старопечатната литература в гр. Сливен, обхващащ времето от 1817 до 1878 година, в който са отбелязани 421 заглавия на старопечатни книги и 39 – на списания и вестници, съхранявани в библиотека "Зора", РБ "С. Доброплодни" и Исторически музей. В Държавен архив не бяха открити старопечатни книги. Извън указателя засега остават възрожденските издания – притежание на Сливенска митрополия и сливенските църкви. Причинатае, че там старопечатната литература не бе отделена от останалия фонд, което направи невъзможно за момента включването й. Това е първи опит да се представи една сравнително пълна и точна картина на възрожденската книжнина (1806-1878), притежание на различни културни институти в града. Указателят е ретроспективен и научно-спомагателен, състоящ се от две основни глави: книги и периодични издания. Библиографското описание е направено на оригинален език, без да е обременено с ерове и други стари букви Справочният апарат се състои от 4 показалеца: именен, на печатниците, географски и на личните библиотеки. Като ориентир при работата по съставянето на указтеля е ползван репертоарът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина", поради което до поредния номер на всеки материал е означен и съответния номер от репертоара. Неоткритите у Маньо Стоянов издания /4 на брой/ са нашият скромен принос в издирването на старопечатното ни книжовно богатство.

Друго издание на Библиотека "Зора" е сводният анотиран библиографски указател "Сливенски периодичен печат 1871-1944". Той е опит за пълно представяне на сливенската периодика от първия вестник, който е ръкописен - "Светлина" - и включва 134 заглавия. Всяко издание е с анотация. Главните пътища, по които се събра материал, бяха публикуваната библиография "Български периодичен печат 1844-1944" на Димитър Иванчев, проверка на изданията de visu в библиотеките на град Сливен – Библиотека "Зора", библиотеката на Исторически музей – Сливен, РБ "С. Доброплодни", библиотеката на Сливенска митрополия и Държавен архив – Сливен, проучване на исторически, биографски и мемоарни публикации и материали. В процеса на работа бяха открити още няколко заглавия, нефигуриращи в репертоара на българския периодичен печат. Това са два годишника на сливенски училища и юбилейно издание в чест на сливенския интелектуалец Илия Гудев. Една от основните задачи, продиктувана от интереса на ползувателите, бе да бъдат отразени не само излезлите въобще броеве, но и да се отбележат със сигли тези, които са запазени и се съхраняват днес в сливенските библиотеки. Освен характеристика на изданието в анотациите са включени и сведения за редакторите и сътрудниците, когато се откриваха такива.

Надяваме се, че осветляването на нашето книжовно наследство ще привлече вниманието на обществеността в града ни и по този начин ще катализира усилията на повече институции, отговорни за опазването им , така, както правят това в страни като Франция, Англия, Германия със специални държавни програми. И мислим, че е време библиотеките в страната да обединят усилия и с помощта на водещите национална и университетски и научни библиотеки да се издаде нов , актуален репертоар на българската възрожденска книжнина.