Може ли да се раздвоим между легендата и истината, особено, когато става дума за Ботев? В легендата имай нещо привлекателно, макар и да изглежда фантастично. Истината е сурова и неумолима. И може би, затова се раждат легендите. Само че при Ботев е трудно да кажеш - Ботев ли създава легендата или пък легендата създава Ботев. Наистина ли Ботев е загинал от куршум, пронизал гордото му чело? И как се е стигнало до тази героична, романтична кончина? Какво е станало преди това, а на предния ден, а преди Околчица, а преди Борован, а Осен, наречено от Ботев „родно село”? Вървиш по обратния път на двестате буйно свободолюбие, поели пътя към свободата и намерили смърт в обятията на родната земя. Труден е такъв поход и такава ретроспекция. С филмовата лента е лесно - можеш да я връщаш колкото пъти си искаш и да намираш винаги нещо легендарно, което не си видял преди това. Но за да откриеш нещо пропуснато трябва да направиш филма с умение. Така е лентата „Ботев от Голгота към свобода” на режисьора и оператора Искрен Красимиров и сценариста Красимир Стефанов. Документално - художествената лента непринудено разказва за начинанието на група ученици от СОУ „Христо Ботев” във Враца да изминат „обратния път” от Врачанския балкан до Козлодуй. Авторите на филма са подпомогнати сполучливо от вдъхновеното изпълнение на Филип Филипов в ролята на Ботев и шестима ученици, водени от своя преподавате-историк.

Лентата бе представено в зала „Зора” пред  ученици във ІІ СОУ „Христо Ботев”. Те с любопитство и с немалко възторг наблюдаваха „обратния подвиг” на Ботевата чета и реагираха спонтанно на особено емоционалните сцени.

Когато гледаш този филм, си спомняш за заключителните редове от едно стихотворение на Вапцаров:

- Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

и ето ти цяла поема.