"Животът е борба, но не е дуел, то е общо сражение, в което трябва да участвуват всички, ако искаме да са наслаждаваме с радостта и ползата на една истинна победа." /1/ Това е част от житейската философия на възрожденския по дух, а не само като времево принадлежание сливенски лекар Начо Николов Планински...Считаме, че не ще да е пресилено, ако припомним част от неговата и на неговото поколение жизнена философия: "Без солидарност няма сполука в нищо. Нашите интереси за обществото ни, или общи да кажа за отечеството ни, трябва да бъдат свързани чрез значението на думата солидарност...От това разбиране, че съдбата на едного е всеки път свързана със съдбата на другите, ...сякой път са касае до интересите на обществото, от което без да щем се правим част от цялото. Видими ли, невидими ли са веригите, но отделният человек е прикован на человеческото общество. В действителния живот няма Робинзоновци, които да са скитат усамотени на пустинните острови." /2/ Именно сполуката за обруганото ни Отечество – това е заветното стремление на толкова много българи, посветили се на невидимото на пръв поглед "сражение" за родната словестност и език, за "напредока на нацията ни". В този смисъл Сливен не е изключение от общата закономерност, но разбира се научното изследване изисква да се изведат определящите специфики на процесите тук. Без претенции за изчерпателност по тази многобхватна тема, ще маркираме само някои аспекти в дейността на изявени представители от Сливен, дали своя принос за книжовността и духовното ни обновление преди и непосредствено след Освобождението.

Погледнато в обзорен план, наличният изворов материал по тази тема ни препраща към цялостната стопанска, политическа и културно- просветна история на български земи, а от там- към конкретиката на процесите в Сливен. Това е вторият по големина български град на юг от Балкана, а в административно отношение от края на ХVІІІ век става вече център на санджак. Особено важно е обстоятелството, че в града се провежда прочутият ежегоден търговски панаир, на който се стичат търговци от балканските владения на Турция, от Мала Азия, от Русия и някои средноевропейски страни. На практика се реализира едно средище на стопански и разбира се на културен обмен, който през останалата част от годината се поддържа от оживените връзки на сливенската търговска гилдия. Съвсем закономерно следствие от това се явява промененият облик на самия град, нарастналите потребности от знания по природоестествените и хуманитарни дисциплини, а от там завидният обществен интерес и грижа към образователното дело. Това обяснява и големия брой на спомоществователи от средите на самото гражданство за издаването на книги, вестници и списания. Съхраненото книжовно наследство и до днес в Сливен, се явява неоспоримо потвърждение за нарастналите ренесансови потребности и претенции на общественото съзнание в последните векове на чуждото владичество. Тук се преплитат и намират практическа изява по своеобразен начин трите основни процеса в националното ни развитие- борбата за новобългарска просвета, самостоятелна църква и политическа независимост. Без да е необходимо да се изтъкват подробности, може да се каже, че сливенските твърде богати еснафски сдружения, по- късно търговските, лихварско- кредитни и акционерни дружества, правят възможното да бъдат построени и поддържани училищата в града, да се сключват контракти само с избрани и авторитетни учители, някои получили образованието си в руски и други учебни заведения. Но това, което е особено, характерно за Сливен е ситуацията в града след масовото преселение на хиляди сливенци през 1830 г., последвали решенията на Одринския мирен договор от м.септември 1829 г. Всъщност те създават онези далечни емигрантски центрове, които не прекъсват връзките с родния град през идните десетилетия.

Сливенските колонии в Румъния и Бесарабия, в Цариград и Брашов, не само отпускат нужните средства, учебни пособия за тукашните училища, които притежават най- съвременни карти, уреди и колекции, доставени от Санкт Петербург, Виена и пр. Те даряват своите библиотеки и имоти, вдъхновени от най- чисти родолюбиви подтици. Съвсем не е пресилена оценката на Дж. Макгахан, че в педагогическо отношение, както и във всяко друго, Сливен може да се сравнява с подобните градове във Франция и Англия./3/

Според Михаил Икономов- учител тук през 60-те и 70-те години на ХІХ в., един от създателите на Устава на читалището, "Градът Сливен със своето читалище в него време е стоял почти на чело на градовете в Южна България: най- голям брой читатели на вестници или повременни списания е имало в Сливен /повече от 50 спомоществователи на вестници и 100 спомоществователи на повременни списания/". /4/

Показателен пример за инициатива и приемственост в благодеятелността е издаването и разпространението на т.нар. "Рибен буквар" на д-р Петър Берон през 1824 г. Това емблематично книжовно творение не би било възможно без пълното единомислие и синхрон в намеренията на автора и родения в Сливен Антон Иванов Камбуров. Затова съвсем не е случаен и жестът на д-р П.Берон, който през 1864 г. подарява на сливенската библиотека част от своите съчинения. С благоговение пред любородните чувства на дарителя е изпратено следното послание до в."Българска пчела": "Нашата училищна Библиотека ся удостои да ся обогати с едно съчинение, което мислим ще докара чест и похвала не само на нашия народ български, но на всичкият Славянский мир. Г-н П.Берон, който помежду всички наши образовани българи е известен с своите високи и обширни познания по всичките отрасли на науките благоволил чрез нашият съотечественик г-на Доктора Селимински да изпрати в дар на народното наше училище едно тяло от своите на французски език съчинения, които състоят от шест части." Посланието е подписано от "Общество Сливнянско", 15 юлия 1864 г. /5/

С подкрепата на А.Иванов завършват образованието си д-р Иван Селимински и други българи в Европейски университети. По- малко известно е, че този заможен търговец в Брашов не само отпуска през 1830 г. една солидна сума за настаняването на преселилите се във Влашко сливенци, но и ежегодно изпраща по 2 000 гроша за духовния напредък на родния си град. С пълно основание по- късно Д-р Селимински го определя като "истински патриот". /6/ Що се отнася до неговите собствени морални принципи и мотивации, той е убеден, че всеки трябва да поеме отговорността за "доброто на 6 000 000 народ в положение страдателно". /7/ В своето "Духовно завещание" от 1864 г. д-р Ив.Селимински постановява: Всичките му ръкописни съчинения, написани на гръцки език да бъдат преведени на "нашия природен язик", отпечатани и предадени съответни екземпляри на всяко едно българско училище и читалище; Оригиналните му ръкописи обаче да се съхраняват в библиотеката на "отечеството ми Сливен под название ръкописи Сливненски", и с убеждението за тяхната научна стойност те да бъдат дарени на бъдещите Народен музей и библиотека, за да останат "неотемлен народен имот в род и род". /8/ Наред с това той определя необходимата издръжка за висше образование в Европейски университети на трима души младежи, като единият от тях "с предпочтително право да бъде от Сливен". /9/ Тук трябва да подчертаем със съжаление, че волята на дарителя "всяко едно завещание трябва да се употребява законно и честно за просвещение и цивилизация нашему народу" остава нереализирана напълно. Например- голяма част от неговите ръкописи не са преведени от гръцки език, част от богатата му библиотека е разграбена. Съдбата е неблагосклонна към дарените около 1 000 тома книги на сливенската библиотека- те изгарят в големия пожар през Освободителната война, м. януари 1878 г. Всъщност "Духовното завещание" е концентриран израз на цялостната ренесансова философия на д-р Иван Селимински и стремленията му към общонационална обнова. Неговият жизнен път- като просветител, лекар, философ, политически лидер, му дава достатъчно основания за подобен завет.

Би било справедливо да се отбележат и други големи радетели за "отечеството Сливен" сред българската диаспора във Влашко, Молдова, Бесарабия, Цариград и др. Георги Петрович, х.Коста х.Михайлов, братята Васил и Димитър Диамандиеви,братя Петър и Панайот Симови, Александър Белчев, Захария Вичев, Иван Недялков, Стефан Стефанов и др.- всички те дават своята доброволна лепта за своя роден град. Димитър Добрович /търговец в Цариград/ например подарява на сливенци през 1859 г. 130 тома руски книги; Михаил х. Панайотов дава 200 български и гръцки списания; Антон Александров /Александреску/ завещава 10 000 лв. след Освобождението на читалището. Сред първите благодетели е и Александър Екзарх, който събира книги в Русия и част от тях изпраща в Сливен. Специално внимание трябва да се отдели на художника Димитър Добрович, на журналиста и учителя Иван Добровски, на поета и общественика Добри Чинтулов.

Надяваме се, че е неоспоримо становището, свързано с факта, че съществува и друг тип духовно наставничество, несъизмеримо с материални параметри. Всеотдайност, ревност, постоянство в името на дадена цел, понякога граничещи със самоотрицание на личните интереси- това са част от характерните качества, притежавани от толкова ярки личности: учители, свещеници, книжари, настоятели, търговци и еснафи. Например за един от създателите на читалището в Сливен- Стефан Ст.Гидиков може да се каже толкова много, независимо от оскъдните преки извори за живота му. Негова е главната заслуга за разпространението на в."Дунавски лебед", "Горски пътник", "Няколко речи о Асеню Первому" и др. в градовете и по околните селища- Ичера, Градец, Жеравна, Медвен, Котел и др. Макар наличието на някои противоречия с Г. С. Раковски, при това твърде несъществени, негов съвременник определя Гидиков като "способен на диалектика и натура ентусиазирана". /10/

Вече споменатият д-р Начо Планински е лекар в града от 1871 г. до внезапната си кончина през 1895 г. Може би затова той не оставя нарочно материално дарение, но пък е един от безспорните духовни водачи на сливенското гражданство; ревностен деятел на читалище "Зора" в продължение на повече от двадесет години; "списовател" в много емигрантски вестници, където публикува статии на обществено- политически и научни теми. След Освобождението става един от създателите на печатницата в Сливен, както и редактор на първия тукашен печатан вестник "Българско знаме",заедно с д-р Георги.В.Миркович, Добри П. Минков и Петко. Р.Славейков още през м. февруари 1879 г.

Огромна е идейната ангажираност с книжовността и просвещението на братята Русчо и Георги Миркович, която намира израз не само в техните материални дарения: средства за построяване на балкон- галерия в читалището, за книги и др. Още през 1857- 1858 г. младият доктор Г.Миркович събира 600 минца помощ за Сливен от родолюбиви българи в Букурещ и Браила. /11/ На 21 април 1906 г. като акт на благодарност Настоятелството на сливенското читалище го обявява за Почетен член, с Диплом № 1, заради подарените от него книги на библиотеката. В следващата 1907 г. вече неговите наследници предават там още 180 книги от личната му библиотека. /12/

Показателно за Сливен е едно важно обстоятелство- плодотворното взаимодействие и еднопосочност в целите между читалище и сливенската църковна община, която ръководи училищното дело преди Освобождението. Това вззаимодействие компенсира липсата на държавна политика изобщо в просветната и културна област, толкова наложителна за развитието на българската нация. Доказателство в този списъл е създаването и стопанисването на общинската книгопродавница в града. В отчетни документи на Сливенската градска черковна община от 1875 –1876 г. стават ясни принципите на това взаимодействие. От една страна общината дава средства за закупуване на книги, вестници и списания, като очаква печалба и приход в бюджета си от тяхната продажба-книжарницата дава на кредит книги за разпространение и очаква да се възвърнат средствата. Изяснява се, че тези книгопродавци разпространяват в Айтос, Бургас, Ени Заара, както и в селата Медвен, Градец, Драгоданово, Омарчево,Гюнелий /Любенова махала/ и др. Обяснимо е, че сливенци са "най- облагодетелствани" от общинската книгопродавница, в чийто списъци за вересии намираме имена на учители, занаятчии, свещеници / Атанас Белчев, Александрия х. Тодоров, Михаил Греков и Сава Геренов и др./. Сред клиентите на книгопродавницата са читалището в града, Сливенската митрополия, ученическото дружество, училищното настоятелство, женското дружество, а също и читалището в с. Ичера. Дори и Чобановото кафене е сред ползвателите на книгите от общинската книгопродавница. /13/

Известен е големият принос на щедрия сливенски дарител х. Мина Пашев, оставил огромен капитал на Сливенската община след смъртта си през 1881 г., затова не се спираме подробно на неговото завещание. Значима е преди всичко идеята- да се помогне на родното място всячески- или ако цитираме неговите думи, казани пред митрополит Серафим-"както той знае". /14/

Признателни за стореното от х. Мина Пашев, Общинският съвет и настоятелството към едноименното училище в Сливен, изградено с негови средства, вземат специално решение от месец октомври 1906 г. да се моли Министерството на народното просвещение да узакони: патронният празник на това училище да бъде на именния ден на великия му благодетел- 11 ноември " Св. Мина"; да се пренесат костите му от двора на църквата "Св. Богородица" в Петербург и да се погребат в Сливен; да се основе в сливенската катедрална църква "Св. Димитър" мавзолей, където кметството да постави от името на града "разкошни мраморни плочи, върху които ще се пишат заслугите на сливенските благодетели". /15/ Любопитно е, че Министерството на народното просвещение утвърждава тези решения, но за жалост във времето е изпълнето само първото от тях. Волята на дарителя, досежно неговата личност- прахът му да почива в родния Сливен, остава и до днес неизпълнена. Няма я и галерията с портрети на дарителите , нито тези разкошни мраморни плочи с техните имена. Затова , ние авторите на това изложение, си позволяваме да предложим следното: по повод 125- години от смъртта на х. Мина Пашев сливенската общественост да изпълни, макар и с век закъснение, посочените горе решения. Убедени сме, че това ще бъде знак за благодарност към тези някогашни всеотдайни, последователни и щедри синове на "Отечеството ни Сливен".

БЕЛЕЖКИ

1. Исторически музей- Сливен, ВА-59, а.е.2, л.152
2. Пак там, л.151
3. С.Табаков, Опит за история на град Сливен, т.ІІ, С., 2002, с. 474
4. М.П. Икономов, Моите спомени за училищно- читалищното дело в гр. Сливен 1815-1877- В: Юбилеен сборник на Българското народно читалище "Зора" в гр. Сливен 1860-1910 г. С, 1910, с. 70
5. В.Българска пчела, бр. 11 от 11 август 1864 г.
6. Библиотека д-р Иван Селимински. Кн. ІІ,С, 1904, с.31
7. Духовното завещание на доктора Ивана Селиминский, Болград, 1865 , с. 10
8. Пак там, с. 4
9. Пак там, с.6
10. З. Киров. Исторически бележки за българското народно читалище "Зора" в Сливен. -В: Юбилеен Сборник на Българското народно читалище "Зора" в гр. Сливен 1860- 1910 г.,С., 1910, с. 19
11. ДА- Сливен, ф. 97 К, оп.2, а.е.4, л.14,17
12. НБКМ- БИА, ІІ В 3072
13. НБКМ- БИА, ІІ А 7648, л.113, л.115-118, л.111
14. Златна книга на дарителите за народна просвета. Кн.І, Пл., 1907, с.134
15. Пак там, с.148-149