В навечерието на Деня на народните будители работещите в Народно читалище „Зора 1860“  организираха заупокойна молитва и поднесоха венец в памет на Стефан Георгиева Гидиков - първият председател на читалището -  на гроба му в Новоселски гробища.

Ето съчиненото от Добри Чинтулов стихотворение, издълбано върху надгробната мраморна плоча на Стефан Георгиев Гидиков.

Прахът на Стефан Гидика
Почива тук и нам вика:
търсил съм щасте в търговия, 
но всичко празно, пустотия!

Съпруга, рожбици оставих, 
а за народа що направих – 
за него, ах! Да кажа мога – 
излизам днес пред съдник-бога.

Точно преди една година беше открита и паметна плоча на възрожденеца, която е поставена  на сградата на Библиотека „Зора“. Средствата за нея бяха събрани на благотворителен концерт и от служителите на библиотеката.

Основаването и първите години от дейността на сливенското читалище "Зора" са свързани с името на Стефан Георгиев Гидиков /1837-1871/. В младостта си той се занимава с търговия, а към 1856 г. заминава да учи в Одеса. Поради липса на средства прекъсва учението си, посещава Румъния и Сърбия. Там се запознава с Георги С. Раковски и става негов възторжен почитател и сподвижник, разпространител на съчиненията му.

През 1859 година Стефан Г. Гидиков се завръща в родния си Сливен. "Достоен мъж, честен, откровен, голям родолюбец, енергичен, бистър ум..." – така го описва в "Опит за история на гр. Сливен" д-р Симеон Табаков. Стефан Гидиков е душата на будната сливенска интелигенция. През 1859 година "той е държал една пламенна реч пред многолюдно събрание в тогавашното Сливенско класно училище, вследствие на което  се основало читалище "Зора".

За пръв председател на "Зора" е избран Стефан Георгиев Гидиков, който държи и първата сказка за ролята на читалищата пред гражданите в голямата стая на взаимното училище. Както посочва Стилиян Чилингиров, "речта му направила силно впечатление и читалището започнало своя живот под неговото ръководство" . Стефан Г. Гидиков го председателства до 1863 година.

Подробни биографични материали за него има в „История на град Сливен” от Симеон Табаков и в „Юбилеен сборник на народното читалище „Зора” в Сливен” от 1910 година.